Времето се движи неумолимо напред, светът наоколо се променя. Ние също се променяме. И ако в младостта крайната мечта е бюджетно място в добър университет, то на средна възраст това вече е поне вашият собствен дом и уреден личен живот. Но хората също съжаляват за различни неща в различни периоди от живота си. И ако можехме да разгледаме дневника на някой друг, може би щяхме да видим такива записи.
Инструкции
Етап 1
10 години. Срамно е, че лятото бързо отминава. Че мама и татко са на работа толкова често. Че не можеш да летиш в реалността, като насън. И така искате да полетите из цялата планета! Жалко, че детството свърши. Че училището се пита все повече и повече. И да учи още почти 8 години. Или да напусне след 9-ти?
Стъпка 2
18 години. Жалко, че лятото мина на изпити и нерви. Че родителите не са отишли в селската къща и не им позволяват да се отпуснат с приятели на спокойствие. Че моите съученици отидоха в друг град. Това детство свърши. Че трябва да се учи в събота и неделя. Че не можете да стигнете със стоп до краищата на света. Или е възможно?
Стъпка 3
25 години. Жалко, че ваканцията не съвпадна с лятото. Че няма време да отида при родителите ми. Че е учил по грешната специалност и е загубил училищните си приятели. Добре, че има деца, с тях започна второто детство. Жалко, че взех ипотека по-рано, сега е по-евтино. Жалко, че не можете да работите за себе си в Русия и да печелите добри пари, оставайки честен човек, тогава можете да пътувате през свободното си време. Или все пак е възможно?
Стъпка 4
40 години. Жалко, че дачата е далеч от града. Няма значение, лятото ще дойде, можете да живеете там. Жалко, че родителите имат все по-малко сили. Жалко, че децата растат толкова бързо. Изплащане на ипотеката за още почти 5 години. Жалко, че младостта напуска все по-бързо. Жалко е, че до Исландия е трудно да се стигне. И като цяло е трудно да стигнете някъде, защото колкото по-скъпи са къщата, вилата, обичайният начин на живот.
Стъпка 5
60 години. Жалко, че лятото свърши. Внуците си тръгнаха, а с тях и детството. Жалко, че не мога да спя през нощта. И това преди толкова много време беше прекарано в сън. И като цяло празен. Жалко, че не всички приятели останаха такива и просто останаха. Жалко, че родителите са болни. И че мечтата да пътувам половин свят остана мечта.
Стъпка 6
На 80-90 години. Жалко за напусналите и че през лятото е горещо. Жалко, че знаете толкова много и сте забравили толкова много. Жалко, че няма кой да разкаже мислите си. Жалко, че има толкова много време и толкова малко. Жалко, че нямах време да направя много. Че не е изпълнил плана си и е разменил живота си в продължение на много подобни дни. Жалко, че съжалих за малките неща. Жалко обаче, че детството свърши.
