Чувствата ни носят удоволствие, единство с другите хора, отварят щастието на битието. Но понякога те носят много болка със себе си.
Положителните чувства улесняват всички нас. Малко хора мислят да се отърват от тях - ние обичаме да ги изпитваме. Но с болезнени преживявания ни е много по-трудно. Често хората предпочитат да не им обръщат внимание, да се отърват от тях възможно най-скоро, да забравят, забранят, да избягат от тях.
Парадоксът обаче е, че чувствата ни не са нещо, което трябва да преодолеем, с което трябва да се борим. Чувствата никога не идват при нас, за да ни унищожат, да съсипят живота ни. Това не е тяхната цел. Идват ни чувства, за да ни изпълнят с нещо или да ни научат на нещо. Чрез преживяването на чувствата ние чуваме себе си, опознаваме себе си, ние сме себе си. Нашите чувства са дълбока част от нас самите. Не винаги ги познаваме. Но те винаги ни познават.
Отпуснете чувствата си. Дайте на чувствата си свобода. Позволете си да обичате, дори ако другият не ви отвърне. Позволете си да бъдете тъжни, дори ако това ви се струва неподходящо. Позволете радост в душата си, дори и да няма причина за това. Страхувайте се, ако се страхувате. Оставете чувствата ви да текат през вас, нека ви дадат свободата да бъдете това, което сте в този момент във времето. Нека чувствата измият от душата ви всички ненужни неща, които са застояли през годините. Нека чувствата ви изпълват, приемете ги, позволете им да бъдат.
Ако успеете да се отворите за сетивата си, ще станете свободен съд. Ще можете да приемете и да пуснете всичко, което е на път да почука на вратите ви или да ви остави. Ще можете да разберете себе си: каква форма сте, какъв размер сте, от какъв материал сте направени, какво можете да издържите и какво да постигнете в живота си.
