Силната личност е преди всичко индивидуалността, която се проявява във всяко действие, работа или общуване. Силният човек не се страхува да бъде различен от другите; напротив, той се стреми към себеизразяване.
Доверие, инициативност, отговорност
При всякакви обстоятелства силната личност е уверена в себе си и в силата си. Вярва, че ще постигне поставените цели и ще получи желания резултат, като същевременно оценява реално способностите си. Силният човек непрекъснато разширява възможностите си, непрекъснато се усъвършенства. Слабият човек от своя страна не е уверен в себе си и своите способности. Такъв човек всъщност не е страстен за нищо. Правейки нещо, той не се стреми към повече и остава на същото ниво, постепенно деградирайки.
Силният човек цени преди всичко себе си и способностите си, докато слабият човек цени нещо извън себе си. Това могат да бъдат пари, длъжност, връзки, роднини.
Силните хора не се страхуват от несигурността в живота, а напротив, стимулира ги да учат и да се променят. Готовността за постоянни вътрешни и външни промени е източникът на тяхната вътрешна увереност.
Силният човек е убеден, че всичко в живота му зависи само от него. Той не се опитва да спечели одобрението на другите. Той поема пълната отговорност за своите действия. Такъв човек не разчита на никого, той се смята за господар на съдбата си и не изисква нищо от хората.
Връзки с другите, чувства
Неразделно качество на силния човек е способността за изграждане на положителни и дълбоки взаимоотношения с хората. Той приема околните такива, каквито са, без да преподава или възпитава никого, без да се опитва да подчини или използва никого. За слабите хора е много трудно да изграждат отношения дори с най-близките. Те не знаят как да получат от другите това, което им е необходимо, за да задоволят своите нужди.
Силният човек разбира, че е невъзможно да промени хората около себе си, без да започне да променя себе си. Именно това според него води до постигане на желания резултат. Слабите хора най-често използват ограничен брой поведенчески модели в общуването, така че никога не са доволни от взаимоотношенията си с другите.
Силните хора открито показват своите чувства, както положителни, така и отрицателни. Слаби - опитвайки се да се скрият зад маска, те особено се страхуват да признаят собствената си слабост. Дори на себе си те не признават какво наистина изпитват.
Лесно е да общуваш със силни хора, защото те не страдат от комплекси и проблеми, те са весели и отворени. Слабите, напротив, винаги се нуждаят от специален подход, трябва да се адаптирате към тях.
Силният човек е чувствителен към собствените си мисли и преживявания. Той се опитва да разреши всички възникващи вътрешни конфликти и противоречия, за да се чувства добре. Слабата личност оставя всичко да върви от само себе си, като по този начин ги превръща в психологически комплекси, неврози и т.н.
Силният човек периодично изпитва нужда от уединение, без да се чувства самотен. Слабият човек се отегчава от себе си, той постоянно се стреми да влезе в тълпата, опитвайки се да се слее с нея и да забрави за вътрешната си празнота.
Силният човек винаги е весел, за него това не е свързано с финансовото му състояние, служебни дела или чуждо мнение. Дори в трудни ситуации той не губи самообладание и оптимизъм. Силните хора не са докачливи, не крият недоволство в себе си и реагират адекватно на ситуацията.
